Пътешествие до Милано ИТАЛИЯ – В ТЪРСЕНЕ НА НОВИТЕ ТЕНДЕНЦИИ
Ще ви разкажа за едно пътуване до столицата на модата – Милано в Италия, което не протече според очакванията ми. Посетих едно от най-известните изложения в света „iSaloni“ с акцент EuroCucina 2024, което се провежда през две години. Последно съм го посещавал преди 10 години и тогава бях силно впечатлен от технологиите и дизайн, както и от самата Италия. Честно казано, нямах търпение да отида пак.
След щателна проверка на Варненското летище, където минахме за час и тридесет минути шенгенските проверки 🙂 , два полета (с прикачване във Виена) и брутална турбуленция стигнахме Милано късно вечерта. Отивам да си взема кола, като пътуваме цялото семейство с 4 куфара и 4 раници и се сблъсквам с една италианка, която ми обяснява, че не приема дебитни карти и ако искам да платя в брой трябва да платя двойно. В крайна сметка се съгласи да приеме бизнес картата, но изненадите продължиха … Колата, която бях поръчал е била просто картинка и ни връчи ключовете за един Ford Puma и трябваше да избирам дали да взема всички куфари без едното дете или всички деца без куфарите. И съответно, ако не ме устройва, да съм се оправял … 11 вечерта на летището! Както и да е… бяхме си запазили къща в Стреза на езерото Lago Maggiore и тръгнахме на там. Оказа се, че в къщата няма чаршафи и хавлии (трябвало да си носим) Определено тотално ми се бяха скъсали нервите вече. Както и да е. Гледката на сутринта и разходката след това си заслужаваха.
Нямах търпение да се бухна из щандовете на изложителите и да презаредя батериите. Запалих колата, оставих жена ми и децата до метрото да обиколят Милано и след един час безкрайни опити за паркиране се добрах до предпоследното останало свободно място на 8-мия етаж на някакъв паркинг. Беше лудница. Имаше прекалено много хора, всякакви. Целият свят беше там! Исках първо да видя кухните. Беше ми писнало от бели кухни без дръжки и дървени летвички за декорация. Имах нужда от нещо ново. По принцип, това което излезе в Милано като тенденция, обикновено идва при нас след две години, въпреки че златото като цвят му трябваха 9 години, а на вариантите на кухни без дръжки 8 години. 2010 година EuroCucina беше в три големи палати – в едната кухните, една с уредите за вграждане и една по-малка с рустикалните барокови изпълнения за руските фенове. Сега кухните и уредите бяха натикани в малката палата без бароковите кухни и без руснаците.
Харата бяха наистина много. Лудница. Изложителите бяха сложили охрана на щандовете и не пускаха посетители – Шах и Мат. Минаваш през регистратура, записваш си час, ако успееш случайно да се вредиш от многото китайци и чакаш. В крайна сметка бях си отделил първия ден само за кухни и уреди реших да проявя търпение. Така!.. обиколих …. всички изложители с еднакви кухни без дръжки като нашата PREGO Regina 2023 и декорации на летвички …. Казах ли Шах и Мат? Явно вече не се движим толкова назад и няма нужда да ги гоним.
Няколко неща ми станаха интересни. Тъй като аз обичам да смесвам цветове и материали, бяха вкарали много тънък метал в мебелите и камък. По някакъв начин бяха успели да направят чела на чекмеджета от 2 мм ламарина или 8 мм камък. Нямам идея как са успели да ги залепят толкова добре, но наистина изглеждаха страхотно. Имах и много симпатичен мини вариант на релсова магнитна система за осветление, която осветяваше рафтовете много нежно.
При електроуредите почти нямаше нормални аспиратори. Показваха най-вече варианта на аспириращ плот, който в нашата действителност почти няма реализация. Сложили са тъч дисплеи вече на всички уреди, включително и на котлоните (не знам кому е нужно). Единственото, което ми се видя по-интересно е фурна на Miele, която се мие като съдомиялна. (И една клюка – Miele мести производстовото си в Турция и България, за да може да хване ниския ценови клас.
При баните също беше трагично. Нито една иновация. Пълна липса на креативност. Единственото забавно бяха шантаво облечени дизайнери.
Щанда на Marazzi Group беше добре направен. Цели стени, покрити с широкоформатен гранитогрес. Усещането за цял камък е много добро.
Иначе извън това, което ме интересува в моя бизнес, все пак имаше интересни хрумки, които не са ми от никаква полза, но са забавни. Готини кресла на плюшени животинки, шарени и подходящо представени на фона на големи плакати на животни. Лазерно гравирани ламарини, използвани за направата на мебели. Щура тенис маса от камък, спалня от гранит – напълно безмислено, но факт че са успели да го направят. Луди огромни пана с цветя – много красиви. Милиони кристални топки, перфектно подредени в кристална решетка. Огъната огромна дъска с жив ръб. Страхотни килими!
В едно нещо наистина признавам италианците и това е обработката на дървесината. Перфектните извивки на столовете и страхотните маси, които изработват. Феноменални са. Адмирации.
При кухните ме впечатли, че използваха материал, който много прилича на технически камък. Разликата с моите предстви беше, че го използваха за всичко – плот, гръб, фасада и то в различни дебелини. В крайна сметка открих виновника – Infinity
И накрая, завъртях се и около една компания, която имаше насока в една от моите каузи за рециклиране на материалите и повторната им употреба. Бяха намерили решение как да дадат втори живот на изхвърлени пластмаси и стъкло.
Константин Желев
15-21 Април 2024 г.
