Пътешествие до Милано ИТАЛИЯ – В ТЪРСЕНЕ НА НОВИТЕ ТЕНДЕНЦИИ

Ще ви разкажа за едно пътуване до столицата на модата – Милано в Италия. Посетих едно от най-известните изложения в света „iSaloni“ с акцент EuroCucina 2024, което се провежда през две години. Последно съм го посещавал преди 10 години и тогава бях силно впечатлен от технологиите и дизайн, както и от самата Италия. Честно казано нямах търпение да отида пак.

След щателна проверка на Варненското летище, където минахме за час и тридесет минути шенгенските проверки 🙂 , два полета (с прикачване във Виена) и брутална тубулениця стигнахме Милано късно вечерта. Гладни! Отивам да си взема кола, като пътуваме цялото семейство с 4-ри куфара и 4-ри раници и се сблъсквам с една италианка, която ми обяснява, че не приема дебитни карти и ако искам да платя в брой трябва да платя двойно. В крайна сметка се съгласи да приеме бизнес картата, но изненадите продължиха … Колата, която бях поръчал е била просто картинка и ни връчи ключовете за на един Ford Puma и трябваше да избирам дали да взема всички куфари без едното дете или всички деца без куфарите. И съответно ако не ме устройва да съм се оправял … 11 вечерта на летището (Патка). Както и да е… бяхме си запазили къща в Стреза на езерото Lago Maggiore и тръгнахме на там. Посрещна ни едно украинче Николай, дава ни ключовете и ни пожелава приятна вечер. Оказа се, че в къщата няма чаршафи и хавлии (трябвало да си носим) Определено тотално ми се бяха скъсали нервите вече. Както и да е гледката на сутринта и разходката след това си заслужаваха.

Нямах търпение да се бухна из щандовете на изложителите и да презаредя батериите. Запалих колата, оставих жена ми и децата до метрото да обиколят Милано и след един час безкрайни опити за паркиране се добрах до предпоследното останало свободно място на 8-мия етаж на някакъв паркинг. Беше лудница. Имаше прекалено много хора, всякакви. Целия свят беше там. Исках първо да видя кухните. Беше ми писнало от бели кухни без дръжки и дървени летвички за декорация. Имах нужда от нещо ново. По принцип това което излезе в Милано като тенденция обикновено идва при нас след две години, въпреки че златото като цвят му трябваха 9 години, а на вариантите на кухни без дръжки 8 години. 2010 година EuroCucina беше в три големи палати – в едната кухните, една с уредите за вграждане и една по-малка с рустикалните барокови изпълнения за руските фенове. Сега кухните и уредите бяха натикани в малката палата без бароковите кухни и без руснаците. Започна зле, а хора много. Лудница. Изложителите бяха сложили охрана на щандовете и не пускаха посетители – Шах и Мат. Минаваш през регистратура, записваш си час ако успееш случайно да се вредиш от наглите китайци и чакаш. В крайна сметка бях си отделил първия ден само за кухни и уреди реших да проявя търпение. Така … обиколих …. всички изложители с еднакви кухни без дръжки като нашата PREGO Regina 2023 и декорации на летвички …. Казах ли Шах и Мат.

 

Няколко неща ми станаха интересни. Тъй като аз обичам да смесвам цветове и материали, бяха вкарали много тънък метал в мебелите и камък. По някакъв начин бяха успели да направят чела на чекмеджета от 2 мм ламарина или 8 мм камък, нямам на идея как са успели да ги залепят толкова добре, но наистина изглеждаха страхотно. Имах и много симпатичен мини вариант на релсова магнитна система за осветление, която осветяваше рафтовете много нежно.

При електроуредите, почти нямаше нормални аспиратори. Показваха най-вече варианта на аспириращ плот, който в нашата действителност почти няма реализация. Сложили са тъч дисплеи вече на всички уреди включително и котлоните (не знам кому е нужно). Единственото което ми се видя по-интересно е фурна на Miele която се мие като съдомиялна. (И една клюка – Miele мести производстовото си в Турция и България, за да може да хване ниския ценови клас. Така че ако сте си купили от някъде евтино Miele – прецакани сте.

 

При баните също беше трагично. Нито една иновация. Пълна липса на креативност. Единственото забавно бяха шантаво облечени дизайнери.

Щанда на Marazzi Group беше добре направен. Цели стени покрити с широкоформатен гранитогрес. Усещането за цял камък е много добро.

 

Иначе извън това което ме интересува в моя бизнес, все пак имаше интересни хрумки, които не са ми от никаква полза, но са забавни. Готини кресла на плюшени животинки, шарени и подходящо представени на фона на големи плакати на животни. Лазерно гравирани ламарини, използвани за направата на мебели. Щура тенис маса от камък, спалня от гранит – напълно безсмислено, но факт че са успели да го направят. Луди огромни пана с цветя, много красиви. Милиони кристални топки перфектно подредени в кристална решетка. Огъната огромна дъска с жив ръб. Страхотни килими.

 

 

В едно нещо наистина признавам италианците и това е обработката на дървесината, перфектните извивки на столовете и страхотните маси които изработват. Феноменални са. Адмирации.

 

При кухните ме беше впечатлило, че използваха материал, който много прилича на технически камък. Разликата с моите предстви беше, че го използваха за всичко – плот, гръб, фасада и то в различни дебелини. В крайна сметка открих виновника – Infinity

И накрая, завъртях се и около една компания, която имаше насока в една от моите каузи за рециклиране на материалите и повторната им употреба. Бяха намерили решение как да дадат втори живот на изхвърлени пластмаси и стъкло.

 

 

Константин Желев

15-21 Април 2024 г.

Споделете страницата ...Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
Pin on Pinterest
Pinterest
Email this to someone
email