20 години! …. Леле!.. Кога минаха?

Всеки ми казва, че имам готина работа. Така е. От малък имам голям мерак да изобретявам някакви неща. Интериорният и продуктовият дизайн ми дадоха възможност да развия уменията си в проектирането. Да намеря моя начин – начинът, по който разбирам живота във форма и функция.
Развитието се вижда лесно. Когато си разгледам проектите от преди 20 години, определено не мога да разбера хората как са разбирали какво искам да им изработя. Явно младежкият ентусиазъм е всичко. Спомням си, че показвах на една клиентка списъка си с текущите задачи за деня (към 70) и тя ми каза, леле, и аз като теб навремето се товарих, а сега не можеш да ме накараш. Та тогава се чудех: „Еми, то няма друг начин да се случи. Сега като се претоваря, все си казвам, че ще поспра. Обаче след 2-3 дена, като се появи следващият готин проект, пак се нахвърлям с всички сили. Явно така ще си върви.

Как започна всичко? Как стартирах с „Тотал – 3“

Стартирахме с Валя и Митко Гатеви, на които съм безкрайно благодарен за дадената възможност и подкрепата. Първоначално магазинът ни се намираше на пазара в „Астра център“ на втория етаж. Тук ще вметна една история от студентските години. Първия ден в Икономическия университет във Варна, сутринта сме се накупчили един върху друг 70-80 зайци пред таблото с учебната програма. Разбирам в коя аула съм и се намествам на една катедра, където се запознах с Антон – голям мой приятел и до днес. Та влиза един висок сух тъмничък мъж – доц. Данчо Данчев, който ни преподава по организация и технология на търговията. Та влиза с една папка под мишница, слага я на банката поглежда ни изпитателно и казва:

„МАГАЗИН С ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ СТЪПАЛА – НЕ !!!“
Добър ден! Аз съм доц. Данчо Данчев и ще ви преподавам по …. И така, следвайки препоръките на даскала, направих усилия да слезем на първия етаж в Астрата, като заехме половината площ. Въпросът беше какво ще продаваме? Митко Гатев каза: „Имам един колега, прави страхотни кухни, ще даде мостри“. ОК. Действаме. До тогава в града нямаше сериозно предлагане на качествени кухни. Аз си нямах и представа от проектиране, но голямо рамо ми удари един от конструктурите на производителя, с когото си работим и до днес. Сещам се, че имах една карнетка само с 30 цвята на ПДЧ и че кантовете ги шлайфаха с кечета на ръка за постигане на максимално нежен допир (къде ти сега време за такива глезотии). Сещам се, че една от първите кухни, на която се учех беше на Живко Бизона от Ал и Ко (Извинявай, Живе :). Между другото, точно днес го видях и говорихме. Явно няма нищо случайно в живота.

Кухните добре, но трябваше и друга стока. Отидох при Канор и Carlo Danielli и с целия си младежки ентусиазъм, какво съм им говорил не помня, но някак си успях да ги убедя да натъпчем подземието на Астрата с мебели без да ги плащам предварително. Как са ми се доверили, не знам. Няколко години по-късно заехме целия долен етаж на комплекса.

Пътят, който извървяхме

После удари кризата и трябваше от магазин да се свием до 100 кв.м студио за дизайн на кухни в едно помещение срещу Тютюневата. Там бяхме до офиса на Стройколукс Джабаров, което пък ни даде възможност за едно дългогодишно устойчиво и разрастващо се сътрудничество.

Като поотминаха финансовите зорове, пак се амбицирах и взех допълнително магазина на Узунов – Интермаркет. Неуспешен проект, защото тогава влезе закон, който забранява традиционната търговия с електроуреди, за да защити интереса на потребителите и съответнода унищожи пазара. В момента се предлагат евтини и калпави стоки – да благодарим на администрацията.

Долу-горе по същото време след няколко години сътрудничества с PREGO решихме да направим магазин във Варна. Условия като по учебник. Шопинг център с таргет зони – банков клон, кафене, ресторант, фитнес, пияно бар и …. ескалатори. Т.е, ако ще и на ръце да ги носех клиентите, правилото на доц. Данчо за 3-те стъпала смачка клиентопотока. Клиентите също бяха уникални – във Варна държат и настояват да се случат нещата по техен проект, много евтино … ВЕДНАГА!!!

След поредния неуспешен проект се натрупаха задължения и кредити, почнаха да се чупят колите, хазяинът на шоурума каза, че имал вече други планове и ми даде две седмици да се изнеса. Собственикът на склада също реши да го събаря с булдозер въпреки стоката в него без предупреждение. Започнаха и здравословни грижи и много ми се натрупа на веднъж. Кораво копеле съм, но не разбирах защо въпреки къртовския труд не ми се сбъдват мечтите. Трябваше да отида до София за стока със стария бус – един VW LT със сменен двигател от морга с незнайни километри. Пътувам с него по магистрала „Тракия“, защото е прекалено бавен за междуградските пътища. Беше горещо, пуснал съм двузоновия климатик (левия и десния прозорец), всички ми бибиткат и присветкат, да се махна от пътя, че им преча. Поглеждам се … мръсен от товаренето, потен, гледам мърлявия бус и си мечтая. „Как искам да си карам новия бус, да съм с риза и да си ходя за стока с кеф“. Беше 2017-та година. Бяхме наели една вила на язовир Батак. Единия ден всички отидоха за манатарки в гората, а аз седнах на един шезлонг с 5-6 бири до мен и след няколко часа пъзелът в главата ми се намести. От тогава всичко тръгна добре и мечтите ми се сбъднаха.

Какво постигна „Тотал-3“

Вече сме силен партньор на PREGO – с шоурум в Шумен на ул. Васил Левски 6, втори шоурум в офиса на Глоб строй и предстоящо изграждане на 750 кв.м шоурум в новия проект на г-н Джабаров „Green City“. Развиваме собствени продукти и услуги под марката OPTIMAL DESIGN. Обновихме колите, брандирахме ги. Бизнесът върви добре. Миналата година построихме и голям склад, който да покрие нуждите ни и да ни направи независими.
Искам да благодаря на екипа за професионализма. На всички ментори в живота ми, без съветите на които нямаше да стигна до правилния начин.

БЛАГОДАРЯ НА МАРИЯ (ЖЕНАТА ДО МЕН), НА ЕКИПА И НА КЛИЕНТИТЕ НИ ЗА ПОМОЩТА И УВАЖЕНИЕТО! НАЗДРАВЕ!!!

ДА, РАБОТАТА МИ Е СТРАХОТНА!…

И МАЛКО СПОМЕНИ В СНИМКИ …

Споделете страницата ...Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
Pin on Pinterest
Pinterest
Email this to someone
email